При отдаване на имот под наем добрите наемни отношения зависят и от двете страни. За съжаление обаче, всички сме чували поне една история, в която отношенията не са никак добри. Какво се случва, когато хазяите са некоректни, не спазват своите уговорки или дори прекрачат закона? Какви са най-честите злоупотреби и как да се предпазим от тях? Това са част от въпросите, на които тази статия цели да отговори.
Често срещани проблеми
- Наемодателят изисква само плащане в брой – абсолютна класика за българския наемен пазар, с предполагаемо ясен отговор на въпроса „Защо?“. Но може ли това да ви навреди като наематели и заслужава ли си да оспорите това решение на хазяина? Отговорът и на двата въпроса е „Абсолютно ДА“. Без документ за извършено плащане, пред съда сте нарушител на договорните отношения и собственикът може едностранно да прекрати тези си отношения с вас. Законът за задълженията и договорите (чл. 228–230 от ЗЗД) задължава наемателя да заплаща уговорения наем, а Гражданският процесуален кодекс (чл. 154, ал. 1) изрично посочва, че всяка страна трябва да докаже фактите, на които основава твърденията си. Ако искате да защитите правата си – винаги изисквайте писмен документ при плащане в брой. Kогато наемодателят съзнателно отказва прозрачност – това е сигнал за укриване на доходи и по-добре потърсете друг имот. Реална история.
- Отказ за връщане на депозит след изтичане на договора. Една от най-честите „измами“, но можем да го наречем и неволна грешка, тъй като много хазяи бъркат амортизацията с умишлено причинена щета. Ако договорът изрично не посочва амортизацията като повод за задържане на депозита, то собственикът на имота няма право да не върне депозита на база амортизация.
- Отговорността за поддръжка на жилището е често объркваща тема. Има два вида необходима поддръжка. Едната е режийна – дребни ремонти и поддръжка в следствие на амортизация, като затягане на панти, смяна на крушки, почистване и т.н. Втората е основна – отстраняване на течове и други неизправности в ел. и ВиК инсталацията, ремонт и поддръжка на електроуреди, отоплителни системи и инсталации, вентилации и всичко свързано с функционалността и изправността на жилището. Много наематели живеят в жилища, които не са в пълна изправност. Наемодателят им е прехвърлил отговорността (и логистичната и финансовата) без тяхното съгласие и те приемат, че са длъжни да се справят с неизправностите сами или ако не им харесва – да напуснат. Това далеч не е вярно, всеки опит за прехвърляне на тези отговорности към наемателите е в разрез със закона.
- Влизане на собственика във вече отдадения под наем имот без предупреждение. Въпреки че имотът е тяхна собственост, с договора за наем те прехвърлят правото на ползване на наемателя – и всяко непоискано влизане е вразрез с договора и закона (освен ако друго не е изрично уговорено).Само съгласувано и предварително потвърдено посещение не нарушава наемните отношения. Всяка друга намеса може да бъде квалифицирана като самоуправство (чл. 323 от НК) и да се разглежда в съда. Същото важи и за действия като подмяна на ключалки, ограничаване на достъп или прекъсване на комунални услуги – те не са допустими дори при конфликт между страните.
Това са част от най-често срещаните нарушения от страна на недобросъвестни наемодатели. В следващите редове ще разгледаме правата на наемателите и задълженията на наемодателите в подобни ситуации.
Права, задължения, законова рамка
Голяма част от изброените по-горе главоболия могат да бъдат ограничени с подписването на Договор за наем. Той по същество задава необходимата основа за благоприятни наемни отношения. Например, силата на договорът за наем и Чл. 230, ал. 1 ЗЗД изрично задължава наемодателя да предаде имота в състояние, годно за уговореното ползване – т.е. жилището трябва да е обитаемо и безопасно още при предаването. Това е обективно задължение – хазяинът отговаря независимо дали има вина, ако имотът се окаже негоден за нормално ползване.
Право на спокойно ползване: Законът подразбира, че наемателят има право да ползва имота спокойно и без вмешателство. Макар ЗЗД да не го казва с точно тези думи, това право следва от задължението на хазяина да осигури владението на вещта. Редица източници отбелязват, че наемодателят няма право да безпокои наемателя неправомерно – например да влиза в жилището без причина и съгласие. Самоволното влизане, както споменахме, е забранено и извън аварийни ситуации и хазяинът трябва първо да поиска съгласието на наемателя.
Предизвестия и прекратяване на договора: Законът предполага предизвестие от 1 месец, освен ако друго не е описано в договора. Ако нито една от страните не е в нарушение на договора, то той не може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие. Ако хазяинът все пак едностранно изгони наемател преди изтичане на договора без основание, наемателят има право на обезщетение за вреди.
Задължение за връщане на депозит: След прекратяване на договора наемателят трябва да върне имота в състоянието, в което го е получил. Практически това често е свързано с въпроса за депозита – ако жилището е върнато без щети и с уредени сметки, депозитът следва да се върне в пълен размер. Макар законът да не споменава изрично думата “депозит”, той се третира като обезпечение: ако няма щети или дългове, наемодателят няма законно основание да задържа сумата. Както отбелязват юристи, след изпълнение на всички задължения от наемателя и напускане на имота, депозитът трябва да бъде възстановен.
Какво да правим при възникнала ситуация?
Независимо конкретиката, винаги първата стъпка трябва да е търсене на диалог и взаимно разбирателство. Изложете проблема явно и добронамерено и вижте дали можете да стигнете до консенсус заедно. Много от проблемите се усложняват поради липса на комуникация или поради неразбирателство. Припомнете на хазяина какво се гласи в договора и какво изисква законът – понякога напомнянето, че сте наясно с правата си, ще бъде достатъчно.
Ако добронамереният подход не сработи, започнете да събирате доказателства – препоръчително е да имате писмени доказателства. Ако хазяинът не изпълнява даден ангажимент, изпратете му писмено напомняне или нотариална покана с конкретно искане (например за връщане на депозита или за поправка на повреда). Запазвайте копия от всички разписки за платен наем и консумативи. При възможност, общувайте по e-mail или с текстови съобщения, вместо само устно – така ще имате следи от кореспонденцията. Ако се стигне до съд, тези документи могат да са решаващи.
Винаги може да потърсите консултация с юрист. Специалистът може да ви помогне да съставите официална нотариална покана или предупреждение към хазяина, което често може да има отрезвяващ ефект. Ако случаят го налага, адвокатът ще подготви и искова молба за съд. Според експертите, ако опитът за доброволно решение се провали, наемателят може да потърси правата си по съдебен ред с помощта на адвокат.
Понякога най-сигурният вариант е окончателното прекратяване на договорни отношения. Ако прецените, че стресът и времето не си заслужават – прекратете договора, но бъдете сигурни, че го правите според клаузите в договора. Проверете дали има такива за предсрочно прекратяване. Ако наемодателят е вече в грубо нарушение – консултирайте се с адвокат и разберете дали нямате основание за едностранно прекратяване без предизвестие.
Не забравяйте – сериозните наематели, които плащат навреме, грижат се за имота като за свой и се съобразяват с разумните изисквания на наемодателя, са изключително ценни.
Ако вие сте отговорен наемател и въпреки това сте обект на неправомерно поведение от страна на хазяина си – потърсете открит разговор и мирно разрешаване на конфликта. Много често една навременна и откровена среща може да спести сблъсъци със закона и излишна намеса на институции.
Ако разговорът не помогне, не се колебайте да потърсите юридическа консултация или институционална помощ. Като наематели вие имате права – познаването им е първата ви защита.